Cyrillomethodiana

портал за кирилометодиевистика

Информатика, граматика, лексикографияИнформатика, граматика, лексикография BG051PO001-3.3.06-0024. Проектът се финансира от Европейския социален фонд и Република България по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013. Още...

Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследванияКомпютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания BG051PO001-3.3-04-0011. Финансира се от Европейския социален фонд и Р България по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013. Още...

Модерна палеославистика и медиевистикаМодерна палеославистика и медиевистика BG05М2OP001-2-009-0005. Финансира се от Европейските структурни и инвестиционни фондове и Р България по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Още...

Е-Medievalia Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистикаЕ-Medievalia Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика BG051PO001-4.3.04-0004. Финансира се от Европейския социален фонд и Р България по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013. Още...

Ариани

През 2022 г. дейностите се подпомагат от проект КП 06-ОПР05/3, финансиран от Фонд научни изследвания

ФНИ

В момента има 111  гости и няма потребители и в сайта

322913

Добре дошли в електронния портал за кирилометодиевистика

Добромирово евангелие

Добромирово евангелие. Кирилски паметник от края на XI век. Наречено е така по името на един тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Открито е за науката през XIX век. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиен лист с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира “Св. Екатерина” се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nr 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват в Парижката национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника представлява преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973 (фототипно); Велчева 1975 (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981 (Парижката част); Tarnanidis 1988: 111-112, 317-334 (фототипно издание на новата Синайска част); Велчева 1991а (диплом. издание на новата Синайска част).