Описания

Добромирово евангелие

Посещения: 1595
Добромирово евангелие. Кирилски паметник от края на XI век. Наречено е така по името на един тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Открито е за науката през XIX век. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиен лист с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира “Св. Екатерина” се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nr 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват в Парижката национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника представлява преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973 (фототипно); Велчева 1975 (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981 (Парижката част); Tarnanidis 1988: 111-112, 317-334 (фототипно издание на новата Синайска част); Велчева 1991а (диплом. издание на новата Синайска част).