Монографията се състои от увод и три основни глави. Уводната част проследява  пътя, по който Емилиян Станев открива историческата тема, представена в „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Антихрист“ и „Тихик и Назарий“. Тук се прецизират жанровите особености на оригиналните текстове.

Първа глава изследва доколко съвременният автор следва каноните на своите „извори“ и доколко ги нарушава, за да създаде модерна философско-историческа проза. Втора глава проследява пребиваването на героя в Кефаларската обител и коментира неговите действия. Последната глава проследява поведението на героя в контекста на турските нашествия на Балканите в края на XIV в.