През ХІІІ век В. Търново постепенно се превръща в културен център, който през следващото столетие ще изнесе българската духовност в съседните държави, което ще позволи на Русия да се превърне в стожер на православието и да защитава доктрината за Трети Рим. Целта на владетелите от този период е била да възстановят връзката с първата българска държава и да съперничат на Византия, коментира проф. Анна- Мария Тотоманова. Тя и проф. Пламен Лекгоступ, ректор на ВТУ, отриха конференцията "Търновград- духовен и книжовен център през ХІІІ век". Форумът е посветен на 800 години от провеждането на Събора против богомилите и появата на Бориловия синодик. Синодикът е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от началото на 13 век. Създаването му е продиктувано от необходимостта да се документират решенията на събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 година. По негово нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 година, в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството.
По-късно Бориловият синодик е допълнен от Патриарх Евтимий. След падането на Търново е пренесен и разпространяван в Сърбия и Русия.
"Търновските владетели са хората, които ръководят духовния и културен процес на възраждане през ХІІІ век. Почти всичко, което се случва е по волята им да бъде възстановена българската държава", каза още проф. Тотоманова.
