Cyrillomethodiana

портал за кирилометодиевистика

През 2016-2017 г. дейностите се подпомагат от Университетския комплекс по хуманитаристика, финансиран от фонд "Научни изследвания"

Компютърни и интерактивни средства

Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания
септември 2009 г.– август 2011 г.
Обща цел: Повишаване качеството на обучение и на изследователския капацитет на младите учени и създаване на условия за обработка и управление на знания с висока конкурентноспособност на пазара на труда в съвременното общество на знанието
Специфична цел:
1. Подобряване на условията за провеждане на обучението в докторантските и постдокторантските програми и повишаване на интереса и мотивацията на младите учени и специалисти за участие в научни изследвания;
2. Укрепване и развитие на научния потенциал в България;
3. Създаване на предпоставки за качествено образование и научни изследвания и разработки; Повишаване качеството и конкурентността на изследователите;
4. Насърчаване мобилността на учените и интегриране на младите изследователи в европейското изследователско пространство;
5. Разработване на иновативни решения в областта на диахронното езикознание чрез съчетаването на традиционните методи с въмможностите на новите технологии.
6. Създаване на научни мрежи и ефективни и устойчиви партньорства за обучение и научно-приложни изследвания.
Дейности:
І. Подготвителни дейности за реализацията на проекта
I.1. Работна среща по проблемите на обучението в нетрадиционни хибридни области.
I.2. Разгласяване на новите докторантски, постдокторантски и специализантски места.
I.3. Подбор на представителите на целевата група – участници в проекта.
I.4. Конституиране на органите за управление на проекта
ІІ. Провеждане на обучението по програмата на проекта
II.1. Обучение и практика в една нова област на историческата лингвистика и на информатиката.
II.2. Провеждане на кръгла маса по проблемите използването на интерактивни методи в историческата лексикология и лексикография.
II.3. Работни срещи с научни експерти от чужди университети за оценка на постигнатите резултати по проекта.
II.4. Провеждане на международна конференция
II.5. Провеждане на лятна школа по интерактивни методи в изследване на историческото словно богатство
ІІІ. Осигуряване на устойчивото развитие на планираните обучения/дейности в проекта чрез:
III.1. Създаване на софтуер за изработването на исторически речник и обучение за работа с него.
III.2. Публикации на обучаемите по темата на проекта.
III.3.Издаване на стандарта за исторически речник като е-книга и традиционно книжно тяло.
ІV. Осигуряване на информация, публичност и устойчивост на постигнатите резултати от проекта
IV.1. Създаване на уеб страницата на проекта.
IV.2. Организиране на е-форум за обучение и обсъждане на конкретни проблеми и по-общи парадигми при компютъризиране на исторически речник.
IV.3. Провеждане на презентации на програмата и първите резултати
V. Дейности, свързани с управлението и успешната реализация на проекта
Целева група:
Нови докторанти;
Докторанти от съществуващи докторски програми;
Постдокторанти и млади учени;
Специалиазанти.
Информационни материали: Диплянки, сертификати, календари, баджове, информационни и обучителни пакети за специализанти и докторанти, публикуване на новата докторска програма, научните статии и автореферати на докторските разработки, интернет страница на проекта, CD с материалите по проекта, публикации в пресата, мутимедийни презентации на национални и международни форуми, репортажи в радио и телевизионни предавания.
Българският език е първият славянски език, на който още през IX-X век се създава книжовна култура. Тази култура се разпространява по-късно и в други славянски и неславянски земи. Старобългарският език е третият класически език на средновековна Европа, на който е създадена богата преводна и оригинална литература. Ние все още сме длъжници на нашето книжовно минало, защото липсва исторически речник на българския език, за разлика от повечето европейски езици, чиято книжовна култура се развива далеч по-късно, отколкото на старобългарски. През изминалите 30-40 години както в Софийския университет (Лабораторията по история на българския език с ръководител чл. кор. проф. дфн Иван Добрев), така и в Секцията по история на езика в Института за български език, в „Търновската книжовна школа“ във Великотърновския университет и в „Преславска книжовна школа“ в Шуменския университет са създадени богати архиви от фишове със старобългарска и среднобългарска лексика и от копия на средновековни ръкописи. Нейното изследване и представяне пред научната и културна общественост е основна задача на българската хуманитаристика. При съвременното развитие на историческото езикознание, на науките за думите и речниците (лексикология и лексикография) се налага нов тип обработка на събираното в архиви словно богатство. Това може да стане от специалисти, които освен чисто филологическо образование имат и познания по информатика – по-общи и специфични, свързани с използването на определен софтуер за езикови цели. От друга страна, млади хора, специалисти по информатика, ще имат възможност да се запознаят със специфичните нужди на езиковеди и издатели, учители, студенти и ученици и да измислят и разработят подходящ софтуер. Така предлаганият проект ще улесни диалога между различните специалисти, за да се постигне един модерен научен продукт, който ще задоволи различни нужди и интереси.

Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания

BG051PO001-3.3-04-0011

Проектът се финансира от Европейския социален фонд и Република България по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013

Период на проекта: септември 2009 г.– август 2011 г.

Обща цел: Повишаване качеството на обучение и на изследователския капацитет на младите учени и създаване на условия за обработка и управление на знания с висока конкурентноспособност на пазара на труда в съвременното общество на знанието

Специфична цел:

  1. Подобряване на условията за провеждане на обучението в докторантските и постдокторантските програми и повишаване на интереса и мотивацията на младите учени и специалисти за участие в научни изследвания;
  2. Укрепване и развитие на научния потенциал в България;
  3. Създаване на предпоставки за качествено образование и научни изследвания и разработки; 
  4. Повишаване качеството и конкурентността на изследователите;
  5. Насърчаване мобилността на учените и интегриране на младите изследователи в европейското изследователско пространство;
  6. Разработване на иновативни решения в областта на диахронното езикознание чрез съчетаването на традиционните методи с въможностите на новите технологии;
  7. Създаване на научни мрежи и ефективни и устойчиви партньорства за обучение и научно-приложни изследвания.ESF

Дейности:

І. Подготвителни дейности за реализацията на проекта:

  1. Работна среща по проблемите на обучението в нетрадиционни хибридни области.
  2. Разгласяване на новите докторантски, постдокторантски и специализантски места.
  3. Подбор на представителите на целевата група – участници в проекта.
  4. Конституиране на органите за управление на проекта.

ІІ. Провеждане на обучението по програмата на проекта:

  1. Обучение и практика в една нова област на историческата лингвистика и на информатиката.
  2. Провеждане на кръгла маса по проблемите използването на интерактивни методи в историческата лексикология и лексикография.
  3. Работни срещи с научни експерти от чужди университети за оценка на постигнатите резултати по проекта.
  4. Провеждане на международна конференцияII.5. Провеждане на лятна школа по интерактивни методи в изследване на историческото словно богатство.

ІІІ. Осигуряване на устойчивото развитие на планираните обучения/дейности в проекта чрез:

  1. Създаване на софтуер за изработването на исторически речник и обучение за работа с него.
  2. Публикации на обучаемите по темата на проекта.
  3. Издаване на стандарта за исторически речник като е-книга и традиционно книжно тяло.

ІV. Осигуряване на информация, публичност и устойчивост на постигнатите резултати от проекта:

  1. Създаване на уеб страницата на проекта.
  2. Организиране на е-форум за обучение и обсъждане на конкретни проблеми и по-общи парадигми при компютъризиране на исторически речник.
  3. Провеждане на презентации на програмата и първите резултати.

V. Дейности, свързани с управлението и успешната реализация на проекта

Целева група:

  • Нови докторанти;
  • Докторанти от съществуващи докторски програми;
  • Постдокторанти и млади учени; 
  • Специализанти.

Информационни материали:

Диплянки, сертификати, календари, баджове, информационни и обучителни пакети за специализанти и докторанти, публикуване на новата докторска програма, научните статии и автореферати на докторските разработки, интернет страница на проекта, CD с материалите по проекта, публикации в пресата, мутимедийни презентации на национални и международни форуми, репортажи в радио и телевизионни предавания.

Партньори:

  • СУ „Климент Охридкси“, Факултет по славянски филологии, водеща организация;
  • Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“при БАН;
  • „ПАМ Пъблишинг Къмпани“ ООД.

Информация

Българският език е първият славянски език, на който още през IX-X век се създава книжовна култура. Тази култура се разпространява по-късно и в други славянски и неславянски земи. Старобългарският език е третият класически език на средновековна Европа, на който е създадена богата преводна и оригинална литература. Ние все още сме длъжници на нашето книжовно минало, защото липсва исторически речник на българския език, за разлика от повечето европейски езици, чиято книжовна култура се развива далеч по-късно, отколкото на старобългарски.

През изминалите 30-40 години както в Софийския университет (Лабораторията по история на българския език с ръководител чл. кор. проф. дфн Иван Добрев), така и в Секцията по история на езика в Института за български език при БАН, в „Търновската книжовна школа“ във Великотърновския университет и в „Преславска книжовна школа“ в Шуменския университет са създадени богати архиви от фишове със старобългарска и среднобългарска лексика и от копия на средновековни ръкописи. Нейното изследване и представяне пред научната и културна общественост е основна задача на българската хуманитаристика.

При съвременното развитие на историческото езикознание, на науките за думите и речниците (лексикология и лексикография) се налага нов тип обработка на събираното в архиви словно богатство. Това може да стане от специалисти, които освен чисто филологическо образование имат и познания по информатика – по-общи и специфични, свързани с използването на определен софтуер за езикови цели.

От друга страна, млади хора, специалисти по информатика, ще имат възможност да се запознаят със специфичните нужди на езиковеди и издатели, учители, студенти и ученици и да измислят и разработят подходящ софтуер. Така предлаганият проект ще улесни диалога между различните специалисти, за да се постигне един модерен научен продукт, който ще задоволи различни нужди и интереси.

Съсредоточаването върху развитието на постдокторантска и специализантска програма ще обогати академичния живот, ще спомогне за утвърждаване на тези форми на работа и обучение в България, както и ще даде нови перспективи и нова, по-широка, квалификация на хора вече с определен статус в научния живот, като те ще получат повече възможности за реализация в науката и в обществото.