В книгата авторът разглежда категориите вид и време в историческа перспектива, воден от две изключителни постижения на българското езикознание: монографията „Теория на основите“ на чл.-кор. проф. д.ф.н. Иван Добрев и теорията на морфологическите опозиции на покойния доц. д-р Георги Герджиков. Показана е историята на българските граматически основи за вид и време, които са се появили още в праславянския език, и е изследван развоят на граматическите основи в българския език от гледна точка на постулатите на езиковата типология.