Допълнителна информация

• Име на ръкописа: Асеманиево евангелие
• Други наименования:

  Асеманиево изборно евангелие, Асеманиево глаголическо евангелие, Изборно евангелие, Ватиканско евангелие

• Сигнатура: Vat. Slav. 3
• Инвентарен номер: 3 (СУ)
• Подвързия: дебел картон, обвит с пергамент
• Брой листове: III л. + 158 л.
• Материал: пергамент (плътен, груб)
• Размери на листовете: 220/230 x 165/175 мм
• Размери на текстовото поле: при една колона – 165/175 x 105/110 мм, при две колони – 165/175 х 50/55 мм
• Писачи: 1, неизвестен
• Колони на страница: една – л. 41б-42a и 117a-158б, две – л.1a-41a и 42б-116б
• Редове на страница: при една колона – 26-29 (преобладаващо 28), при две колони – 27-30 (преобладаващо 29)
• Тип писмо: кръгла глаголица
• Украса: Множество заставки и инициали от геометрично-плетеничен тип, на места с растителни и зооморфни мотиви; специфични за ръкописа са 13-те илюстриращи инициали с вписани ликове на Христос и светци
• Правопис: двуеров, двуюсов, старобългарски език със следи от редактирането на Кирило-Методиевия евангелски превод в България
• Кратко съдържание:

  Изборно евангелие (кратко, съботно-неделен тип). Съдържа освен евангелския текст месецослов с дати за помен. Наред с други светци са отбелязани св. Кирил, св. Методий и св. Климент Охридски.

  Заглавие (л. 1a); синаксар (eвангелски четива за подвижните празници от Пасха до Велика събота); месецослов (евангелски четива за неподвижните празници) (л. 112бII-153б); единадесетте утринни възкръсни евангелия (л. 153б-157б); евангелски четива за различни случаи (л. 158a-158б). Краят на ръкописа липсва.

• Колофон: -
• Приписки: многобройни – кирилски (л.1a, 18б, 22a, 24a, 34a, 35a, 36a, 37a, 38a, 38б, 39a, 40a, 41б, 43a, 44a, 45a, 46a, 46б, 49a, 49б, 50a, 51б, 52б, 53б, 56a, 57a, 58б, 60a, 60б, 61б, 63a, 64a, 65a, 66a, 67a, 67б, 68a, 69a, 75б, 76б, 79б, 90a, 91a, 92a, 93a, 107a, 108б, 110б, 111a, 112б, 115б, 117a, 119a, 124б, 125б, 126б, 128б, 130a, 131б, 132б, 133a, 133б, 134б, 137a, 141б, 143б, 146a, 146б, 147б, 150б, 157б..., глаголически – 126б, 146a, 146б, 147a, 150б, 151a, гръцки – л. 24б, латински – л.Iа, IIа-IIIб.
• Датировка: X в. (втора половина)
• История на ръкописа:

  Ръкописът има неясна съдба на създаване и история до попадането му в ръцете на ориенталиста Йозеф Симони Асемани, който го открива в Йерусалим и го предава през 1736 г. във Ватиканската библиотека (Джурова, Станчев, Япунджич 1985: 56).

• Библиография:

  Джурова, Аксиния, Красимир Станчев, Марко Япунджич. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София: Изд. „Свят“, 1985, с. 52-67.