Допълнителна информация

• Име на ръкописа: Велик требник на Киевския митрополит
• Други наименования:

  –

• Сигнатура: Borg. illir. 15
• Инвентарен номер: 30 (СУ)
• Подвързия: библиотечна, дебел картон с пергамент
• Брой листове: III + 478 л.
• Материал: хартия
• Размери на листовете: 300 x 200 мм
• Размери на текстовото поле: 240 x 130 мм
• Писачи: 2 (?)
• Колони на страница: 1
• Редове на страница: 31
• Тип писмо: кирилица, изискан полуустав с червенослов и надредни знаци
• Украса: изискана: киноварни инициали с растителни, плетенични, зооморфни и антропоморфни мотиви
• Правопис: двуеров руски
• Кратко съдържание:

  Велик требник или Архиерейски чиновник, без начало (л. 3а–389а); Въпроси на св. Атанасий за изповед и „разрешителни“ молитви (л. 389а–393б); краят на Слово на св. Анастасий Антиохийски за Григорий Велики (л. 394а); Устави на княз Владимир и Ярослав Мъдри (л. 394б–401а); Грамота на великия московски княз Василий Дмитриевич за митрополит Киприян (л. 401а); Пасхална таблица и ключ към календарните таблици (л. 401б–403а); Таблица за лунния месечен цикъл (л. 404а); Месецослов (л. 404б–407а); Тълковна служба на св. Йоан Златоуст и Правила на св. Василий Велики (л. 407а–434а); Послание на киевските митрополити [за провъзгласяването на Григорий Цамблак за Киевски митрополит, 15.ХІ. 1415 г.] (л. 434а–438а); молитви, тропари и Молебен канон на Богородица (л. 438а–443а); Послание на руския митрополит Кирил и Поучение на митрополит Кирил (л. 443а–449а); Пасхалия [с годината 1541] (л. 449а–453а); Грамота на вселенския патриарх Йеремия [по-късна добавка] (л. 453а–454б); различни указания за богослужебни последования (л. 455а–468б); Завещание на митрополит Фотий, без начало и с липси (л. 469а–471а); указания за богослужебни последования (л. 471б–478б).

• Колофон: –
• Приписки: л. 1б–2а, 473а; л. IIа–IIIб
• Датировка: XVI в., 1540 г. (?)
• История на ръкописа:

  вероятно е бил предназначен за Киевския митрополит и е свързан с традициите, установени в Киев по времето на митрополит Киприан и на Григорий Цамблак; според М. Ваврик ръкописът е възникнал най-късно през 1539-1540 г.  (цит. у Джурова, Станчев, Япунджич 1985: 174).

• Библиография:

  Джурова, Аксиния, Красимир Станчев, Марко Япунджич. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София: „Свят“, 1985, с. 167-174.