Служебник

Име на ръкописа:
Служебник
Други наименования:
Исидоров служебник
Сигнатура:
Vat. Slav. 14
Инвентарен номер:
12 (СУ)
Подвързия:
оригинална, дъска с кожа, щампован орнамент
Брой листове:
I + 149 л.
Материал:
пергамент (бял, много добре обработен)
Размери на листовете:
217 x 164 мм
Размери на текстовото поле:
130 x 90/92 мм (л. 1а-87а; 96а-111а); 140/145 х 90 мм (л. 88а-95а); 130 х 90 мм (л. 112а-148а)
Писачи:
1
Колони на страница:
1
Редове на страница:
13 (л. 1а-87а; 96а-111а); 14 (л. 88а-95а); 16 (л. 112а-148а)
Тип писмо:
кирилица, едър изискан устав
Украса:
неовизантийски инициали от геометрично-растителен тип
Правопис:
двуеров, едноюсов руски правопис
Кратко съдържание:

Литургията на Йоан Златоуст (л. 1а-38а); литургията на Василий Велики (л. 40а-82б); литургия на преждеосвещенните дарове (л. 88а-110а); Филотеевият устав на литургията (л. 112а-148б).

Колофон:
-
Приписки:
многобройни (л. 3б, 4а, 4б, 5а, 5б, 6б, 8б и др); на л.111а списък на епископиите, подчинени на Киевската митрополия, навярно от ръката на Исидор.
Датировка:
кр. XIV – нач. XV в.
История на ръкописа:

Според Горбач ръкописът е преписан в Новгород или Псков. Преводът от гръцки, правен по различни източници, вероятно е дело на митрополит Киприян. Служебникът е принадлежал на митрополит (по-късно кардинал) Исидор (ок. 1385-1463), който го е донесъл заедно с други свои книги във Ватикана (Джурова, Станчев, Япунджич 1985:85).

Библиография:

Джурова, Аксиния, Красимир Станчев, Марко Япунджич. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София: „Свят“, 1985, с. 83-85.