• Печат

Детайли

Създадена на Сряда, 23 Ноември 2016 16:30

Посещения: 1438

Св. Климент Охридски е една от най-значителните фигури в европейската културна, църковна и обществена история от края на 9 и началото на 10 в. Той повежда учениците на Кирил и Методий, останали живи след разгрома на Кирило-Методиевата мисия във Велика Моравия през 885 г., към България, запазвайки за бъдещето и техните имена, и тяхното дело. Заедно със своите съратници и с огромната подкрепа на българските владетели в българското царство до края на живота си той пренася духовното им наследство в България. От България славянската писменост и култура се разпространяват широко след 10 в. между всички източноправославни славяни. Това променя конфигурацията на европейската култура, в която за първи път се възприемат като официални език и писменост, изградени върху основата на съвременен народен говор на всички нива на обществения живот. Така славянската писмена култура заема своето място като трета основна съставна част на Европейската цивилизация. С преводите и със собствените си съчинения св. Климент изиграва изключителна роля за създаването на българският книжовен език, на книжовната и духовната лексика.

Климентовите житиеписци, негови наследници на архиепископския престол в Охрид пишат, че той намерил нови, понятни форми за буквите, създадени от Кирил и Методий. Мнозина смятат, че тази нова азбука е кирилицата, която използваме и днес, при това промените в буквите са с минимални промени. Това би означавало, че Климент е баща на азбуката, за която се гордеем, че е третата официална в Европейския съюз. Това обаче, в което сме сигурни е, че той е заложил основите на оригиналната старобългарска литература – съставил е слова, прости и ясни, подходящи за новопокръстените българи, но също така изящни текстове за всички празници и светци, което е довело до налагането на българския език в църквата в българската държава.

Творчеството на Климент Охридски е изключително популярно сред православните славяни чак до 19 в. Той е признат за светец и е един от най-почитаните славянски светци не само в България, но и сред всички източноправославни народи от 10 в. до наши дни.

Това е причината, поради което Българската академия на науките, по инициатива на Кирило-Методиевския научен център, направи предложение пред Националната комисия на ЮНЕСКО за включването на 1100-годишнината от кончината на Климент Охридски в културния календар на световната организация. Това стана факт с подкрепата на Съюза на българските журналисти, на националните славистични комитети на България, Словакия, Русия, Гърция и Италия. У нас беше създаден национален научен комитет, начело с проф. Светлана Куюмджиева, чл. кор. на БАН, с участието на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", институтите на БАН и с подкрепата на Св. Синод на Българската православна църква. Той изработи програма за отбелязване на забележителната годишнина, в която основно събитие е международната научна конференция "Св. Климент в културата на Европа" (БАН – СУ "Св. Климент Охридски: 24-27 ноември 2016). В нея ще участват 30 чуждестранни и около 50 български изследователи – както утвърдени, така и млади учени.

В рамките на празника на св. Климент, Св. Синод покани монасите от Верия, Гърция, които ще донесат мощите на светеца в София. На 25 ноември в храма "Св. Александър Невски" ще бъде отслужена тържествена литургия, а вечерта зала "България" ще прозвучи концерт, посветен на годишнината. Конференцията ще бъде съпътствана от няколко изложби: в БАН ще бъде показана изложба от ръкописи с творби на св. Климент от Научния архив на БАН и постери за живота и творчеството на светеца, подготвена от КМНЦ; в СУ е експонирана изложба върху творчеството на св. Климент, представено от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев", както и изложби в Централната университетска библиотека. На 26 ноември Университетският театър „Алма Алтер“ ще представи Климентовото „Слово за празниците“.

• Предишна
• Следваща