Георги Минчев
Монографията е посветена на анализ на няколко типа културни текстове: книжовни (канонични), книжовни (неканонични), устни (фолклорни) и иконографски, моделиращи чрез протичащите между тях взаимовръзки феномена, определян като „народно християнство“. Съдържанието включва преглед на литературата и терминологични уточнения; критика на неправомерната употреба на термини, взаимодействието между литургичен и фолклорен текст, каноничен и псевдоканоничен текст и анализ на избрани литургични творби, каноничен, псевдоканоничен и иконографски текст и актуализиране на текста в сакралното пространство по време на богослужението.
ISBN 978-954-2973-01-0
Новото издание на Бориловия синодик включва текста на самия Синодик по Палаузовия препис с разночетения от Дриновия препис, както и съпровождащите Синодика молитви и хороси на вселенските събори в ръкописа на Палаузов. Изданието е снабдено с коментари и превод на Синодика на съвременен български и на английски език, което прави текста достъпен за по-широк кръг читатели от страната и чужбина.
В книгата се разглеждат преминалите в Константинопол ранни години от живота на бъдещия български цар Симеон. Реинтерпретират се в контекста на други извори и изследвания известията за Симеон и Византия в съчинението Възмездие на западния писател и хронист Лиутпранд. Търсят се пораждащите културни архeтипи (светски и духовни, литературни и материални), с които Симеон се е запознал във византийската столица и които по-късно е възпроизвел в една или друга степен в Преслав. Дирят се цивилизационните сходства между Лиутпранд и българския просветен владетел като представители на т.нар. малки ренесанси.
Изданието ще представи текста на новооткритото извлечение от познатата доскоро само по откъслечни фрагменти Хронография на Юлий Африкан, което е запазено в славянска хронографска компилация, известна като Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел. Текстът, който разказва за събитията от Сътворението на света до Възкресение Христово, ще бъде публикуван по петте известни преписа на славянската компилация. Изданието ще бъде снабдено с превод на съвременен български и английски език и с необходимия за разбирането на текста коментар.
Книгата е посветена на среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манасий, извършен по времето на българския цар Иван Александър (1331–1371). Основно внимание е отделено на археографски и кодикологичен анализ на запазените цели преписи и фрагменти; на съпътстващите превода текстове в сборниците, съставяни по поръка на балканските владетели; на стилистиката на превода и на значението му за развитието на художествения език на българската литература през ХІV в. За първи път се прави опит за идентификация на гръцкия препис, послужил при превода. Предлагат се и хипотези за датировка на илюстрирания препис на Хрониката, както и за някои особености на илюстративния цикъл.
Предлаганата монография е посветена на един слабо проучен паметник на старобългарската полемична литература – Повест полезна за латините или как се отлъчиха от православната вяра, което представлява изгубен гръцки полемичен текст от края на ХІ или началото на ХІІ в. Славянският превод е направен непосредствено след възникването на гръцкия оригинал и намира широко разпространение сред южните и източните славяни. Монографията включва изданието на самия текст, проследяването на неговата ръкописна традиция, както и превод на съвременен български език.