Иван Билярски
Книгата представлява първо изследване и издание на текста на Синодика в Неделята на Православието според славянския му препис в ръкопис от Библиотеката на Румънската академия (BAR, Sl. Ms., 307). Това дава възможност за нов поглед към произведението, който променя из основи някои наши представи за неговата история и преводи в славянските страни.
За първи път се идентифицира Палеологов вариант на Синодика в славянска ръкописна версия: досега се смяташе, че такива са само старопечатните издания на текста в Киев, Лвов и Москва от XVII век. Текстът съдържа елементи, които дават важни исторически сведения за духовния живот на православните народи през XIV век.
ISBN 978-954-07-3602-0
Обект на изследването е познанието за покръстването на българите, за свързаните с него събития и за владетеля покръстител в католическата писмена и изобразителна традиция от началото на X до началото на XVII в. Ще бъдат разгледани и приложени в оригинал (по възможност editio princeps) и в превод, с пълна библиографска справка и съответни бележки, значителен брой текстове от повече или по-малко известни на българските научни среди съчинения, както и немалък брой неизвестни или неизползвани в този смисъл различни по жанр средновековни съчинения, от произведения на хуманистическата историография и от сборници с историографско-агиографски характер. Ще бъде направено ясно разграничение между извор и традиция. Изследването е съсредоточено главно върху развитието на основните мотиви и на тяхната рецепция, както и на свързаните с това въпроси за среда на възникване, поръчител/потребител, отражение/влияние върху съвременни и по-късни исторически текстове и изобразителни цикли.
Фототипно издание на ръкопис НБКМ No 674, който съдържа славянския превод на богослужебната колекция от 16 хомилии на св. Григорий Богослов.
Книгата разглежда достигналите до нас сведения за институциите на ранносредновековна България, запазили се в различни средновековни писмени източници (домашни и чужди, исторически и литературни, книжовни, епиграфски и сфрагистични). Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, данните да се осмислят съвкупно като елементи на единно функционираща система в България през периода IX – началото на XI в. Книгата е опит да се систематизират известните, а също и някои нови длъжностни титли, и да се реконструира в максимална степен централната и провинциалната администрация. Внимание е отделено и на титулуването на владетеля и престолонаследника от езическо и раннохристиянско време и неговите специфики в зависимост от характерните особености на изворите, предоставящи данни за това.
Книгата предлага издание на текста, коментар и цялостно преосмисляне на текста на един известен паметник от времето на Първото българско царство: „Сказание Исаево, как бе издигнат от ангел на Седмото небе“ (познат повече с наименованието, дадено му от Йордан Иванов: „Български апокрифен летопис от XI век“). Произведението е разгледано в контекста на литературата от същата епоха и особено на историческата и есхатологичната книжнина, която има специално място при формирането на новата християнска идентичност.
Книгата е първият цялостен опит да се мотивира институционално и да се аргументира участието на южнославянските владетели в производството и употребата на книги в периода X-XV в. – в противовес на утвърдената теза за тотална църковна доминация в книжовния живот през разглеждания период. Концептуалният модел се опира на сведенията за състоянието на въпроса по отношение на Византия. Анализът е развит в няколко раздела, които съответстват на основните аспекти на участие на православния владетел в книгопроизводството и употребата на книги, произтичащи от съответните аспекти на владетелската идеология.
Монографията се състои от увод и три основни глави. Уводната част проследява пътя, по който Емилиян Станев открива историческата тема, представена в „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Антихрист“ и „Тихик и Назарий“. Тук се прецизират жанровите особености на оригиналните текстове. Първа глава изследва доколко съвременният автор следва каноните на своите „извори“ и доколко ги нарушава, за да създаде модерна философско-историческа проза. Втора глава проследява пребиваването на героя в Кефаларската обител и коментира неговите действия. Последната глава проследява поведението на героя в контекста на турските нашествия на Балканите в края на XIV в.