Иван Билярски
Книгата представлява първо изследване и издание на текста на Синодика в Неделята на Православието според славянския му препис в ръкопис от Библиотеката на Румънската академия (BAR, Sl. Ms., 307). Това дава възможност за нов поглед към произведението, който променя из основи някои наши представи за неговата история и преводи в славянските страни.
За първи път се идентифицира Палеологов вариант на Синодика в славянска ръкописна версия: досега се смяташе, че такива са само старопечатните издания на текста в Киев, Лвов и Москва от XVII век. Текстът съдържа елементи, които дават важни исторически сведения за духовния живот на православните народи през XIV век.
ISBN 978-954-07-3602-0
Фототипно издание на ръкопис НБКМ No 674, който съдържа славянския превод на богослужебната колекция от 16 хомилии на св. Григорий Богослов.
Книгата е първият цялостен опит да се мотивира институционално и да се аргументира участието на южнославянските владетели в производството и употребата на книги в периода X-XV в. – в противовес на утвърдената теза за тотална църковна доминация в книжовния живот през разглеждания период. Концептуалният модел се опира на сведенията за състоянието на въпроса по отношение на Византия. Анализът е развит в няколко раздела, които съответстват на основните аспекти на участие на православния владетел в книгопроизводството и употребата на книги, произтичащи от съответните аспекти на владетелската идеология.
Обект на изследването е познанието за покръстването на българите, за свързаните с него събития и за владетеля покръстител в католическата писмена и изобразителна традиция от началото на X до началото на XVII в. Ще бъдат разгледани и приложени в оригинал (по възможност editio princeps) и в превод, с пълна библиографска справка и съответни бележки, значителен брой текстове от повече или по-малко известни на българските научни среди съчинения, както и немалък брой неизвестни или неизползвани в този смисъл различни по жанр средновековни съчинения, от произведения на хуманистическата историография и от сборници с историографско-агиографски характер. Ще бъде направено ясно разграничение между извор и традиция. Изследването е съсредоточено главно върху развитието на основните мотиви и на тяхната рецепция, както и на свързаните с това въпроси за среда на възникване, поръчител/потребител, отражение/влияние върху съвременни и по-късни исторически текстове и изобразителни цикли.
Книгата разглежда достигналите до нас сведения за институциите на ранносредновековна България, запазили се в различни средновековни писмени източници (домашни и чужди, исторически и литературни, книжовни, епиграфски и сфрагистични). Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, данните да се осмислят съвкупно като елементи на единно функционираща система в България през периода IX – началото на XI в. Книгата е опит да се систематизират известните, а също и някои нови длъжностни титли, и да се реконструира в максимална степен централната и провинциалната администрация. Внимание е отделено и на титулуването на владетеля и престолонаследника от езическо и раннохристиянско време и неговите специфики в зависимост от характерните особености на изворите, предоставящи данни за това.
Книгата предлага издание на текста, коментар и цялостно преосмисляне на текста на един известен паметник от времето на Първото българско царство: „Сказание Исаево, как бе издигнат от ангел на Седмото небе“ (познат повече с наименованието, дадено му от Йордан Иванов: „Български апокрифен летопис от XI век“). Произведението е разгледано в контекста на литературата от същата епоха и особено на историческата и есхатологичната книжнина, която има специално място при формирането на новата християнска идентичност.
Монографията се състои от увод и три основни глави. Уводната част проследява пътя, по който Емилиян Станев открива историческата тема, представена в „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Антихрист“ и „Тихик и Назарий“. Тук се прецизират жанровите особености на оригиналните текстове. Първа глава изследва доколко съвременният автор следва каноните на своите „извори“ и доколко ги нарушава, за да създаде модерна философско-историческа проза. Втора глава проследява пребиваването на героя в Кефаларската обител и коментира неговите действия. Последната глава проследява поведението на героя в контекста на турските нашествия на Балканите в края на XIV в.