1. РНБ, сбирка на Погодин № 968, 1489 г. Според приписката на л. 222а ръкописът е преписан през 1489 г. в Новгород в двора на архиепископ Генадий от Митя Поповка по заръка дякон Герасим Поповка, който му заповядал да преписва от старите български книги дума по дума (а писана съ списка с старые книги болгарские. а писати есми велѣлъ слово въ слово). През същата година ръкописът е изпратен в Кирило-Белозерския манастир.
2. РГБ, сбирка на Йосифо-Волоколамския манастир, ф. 113, № 437, 1488 г. (от сайта на Троицо-Сергиевата лавра, Московска духовна академия http://old.stsl.ru/manuscripts/f-113/115). Според приписката на л. 237–237об. ръкописът е преписан през 1488 г. в двора на Новгородския архиепископ Генадий от Тимотей Вениаминов в Новгород.
3. РГБ, сбирка на Овчинников, ф. 209, № 791, XV в. Ръкописът е принадлежал на библиотеката на Досифей – игумен на Соловецкия манастир, както сочи екслибрисът преди Първото слово.
4. РГБ, сбирка на Никифорoв, ф. 199, № 59, XV в. Ръкописът съдържа съкратен вариант на приписката на Тудор Доксов.
5. ГИМ, Син. № 20, XV в. (между края на 80-те – началото на 90-те години). Според бележка на приписвача ръкописът е преписан в манастир близо до Велики Новгород (Вяжицкия манастир). Приписката на Тудор Доксов се намира след Четвъртото слово и преди Посланието за Пасха (л. 212об.) и е преписана от Тимотей Вениаминов .
6. РНБ, Соловецка сбирка № 63, XVI в. На л. 6 има печат, от който става ясно, че в един определен момент ръкописът е принадлежал на Казанската духовна академия.
7. ГИМ, Син. № 994, чети миней за май, Успенски препис, XVI в., л. 80d1–124b34.
8. РНБ, Софийска сбирка № 1321, чети миней за май, Софийски препис, XVI в., л. 86а–147d
9. ГИМ, Син. № 180, чети миней за май, Царски препис, XVI в.
10. РГБ, сбирка на Овчинников, ф. 209, № 99, XVIII в.

Приписка на Тудор Доксов:

Сиѧ книгы благочьстныѧ наричємыѧ аѳанасъ· повелѣнїем кнѧꙁѧ нашего блъгарьска именем сѵмеѡна прѣложи ѧ епскп константин въ словѣньскы ѧꙁыкъ отъ грьчьска· въ лѣто ѿ начала мирꙋ· ҂ѕ҃у҃·ді҃· индк· і҃· ѹченикъ сы меѳодевъ· архїепскпа моравы· напса же ѧ тѫдоръ чьрнориꙁець дохьсовъ· тѣмьжде кьнѧꙁемь повелѣнъ· на ꙋстии тычѧ· въ лѣто ҂ѕ҃·у҃·еі҃· индк· аі҃· идеже свѧтаѧ и чстнаѧ ꙁлатаѧ цр҃ькы новаѧ сътворена єсть тѣмꙿжде кн҃ꙁемъ⁘ в се же ꙋбо лѣто ꙋсъпе раб бж҃їи сег кн҃ꙁѧ оц҃ь въ блаꙁѣ вѣрѣ живꙑ и в добрѣ исповѣданїи г҃а нашеⷢ їу҃ х҃а· великыи и чстныи и бл҃гвѣрнъи г҃ь наш кнѧꙁ блъгарскы именем борис· крстьꙗноеж имѧ емꙋ михаил· мсца маіѧ въ· в҃· дн҃ь· сꙋботны вечрꙿ· Сьж борис болгары крстил єс· въ лѣт єтхꙿ бехꙿти· во имѧ оц҃а и сн҃а и ст҃го дх҃а· аминь⁘ (по преписа в РНБ, сб. на Погодин, № 968).