Книгата разглежда достигналите до нас сведения за институциите на ранносредновековна България, запазили се в различни средновековни писмени източници (домашни и чужди, исторически и литературни, книжовни, епиграфски и сфрагистични). Целта е въз основа на филологически анализ, поставен в исторически контекст, данните да се осмислят съвкупно като елементи на единно функционираща система в България през периода IX – началото на XI в. Книгата е опит да се систематизират известните, а също и някои нови длъжностни титли, и да се реконструира в максимална степен централната и провинциалната администрация. Внимание е отделено и на титулуването на владетеля и престолонаследника от езическо и раннохристиянско време и неговите специфики в зависимост от характерните особености на изворите, предоставящи данни за това.