Петербургски октоих (Ленинградски палимпсест, Санкт-Пербургски октоих). 11 век. Глаголически паметник, писан с късна глаголица. Долният слой на среднобългарски богослужебен сборник от 13 век, писан върху глаголически текст. Съдържа отделни тропари от канони на октоиха. Пази се Руската Национална библиотека, Санкт-Петербург (сигн. Q.п.I. 64). Цялостно издание липсва. Части са издадени у Lunt 1958 и Велчева 1999: 117-119.

Рилски листове (Рилски глаголически листове). 10 век, втора половина. Глаголически паметник. Откъслек от текст с части от словата на Ефрем Сирин (306-373) и молитви за Великия пост. Ръкописът отразява първия превод на слова от книгата „Паренесис“. Писан е с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. Една част от ръкописа (1 лист и част от друг) е открита от Виктор Григорович в Рилския манастир и е известна като “Лист на Григорович”. Тя съдържа молитви. През 1880 г. Константин Иречек вижда отпечатъци върху дървените подвързии на Рилския сборник от 1473 г. През 1936 г. в подвързията на същия сборник Йордан Иванов открива нови два листа. Пази се в две библиотеки под три сигнатури: 1 л. и една част от лист 8 (Санкт-Петербург, РБАН 24.4.15, сбирка на И. И. Срезневский 62), 6 листа и няколко откъслека , включително и отпечатъци от глаголическия текст в подвързията на кирилски ръкопис 3/6 от 1473 г. (библиотека на Рилския манастир и в подвързията фрагментарно запазени листа и части от листове и два отпечатъка). Листът с молитви се пази в РБАН, Санкт-Петербург, сигн. 24.4.17 (сбирка на И.И. Срезневский 64). Издание: Ильинский 1909 (листът на Григорович); Гошев 1956 (целият текст в кирилска транслитерация). За атрибуцията вж. и Смядовски 1980.

Триоден фрагмент (Кодов триод, Триод на Кодов). XI век, край. 1 лист. Открит от Христо Кодов през 1963 г. в Габрово. Съдържа част от Постния триод, трипесеннец за утренята в четвъртък на предпостната седмица. На обратната страна на листа има глаголическа приписка. Издание: Кодов 1966, издание и коментар на приписката, Велчева 1999: 129-130.

Хилендарски листове. 10 век. Кирилски паметник. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис, който не е добре запазен. Съдържа откъс от поучение на Кирил Иерусалимски (315-386). Отразява превод от гръцки, който е бил направен по времето на цар Симеон (893-927). Намерен от Виктор Григорович през 1844 г. в Хилендарския манастир на Света гора (Атон) и подарен от него на библиотеката на Одеския университет. Сега се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. Р 1/533). Издания: Кульбакин 1900, Минчева 1978: 24-39; Lysaght 1982: 135-142.

Супрасълски сборник (Ретков сборник). 10 век, среда. Кирилски сборник от жития на светци за месец март и църковни проповеди (хомилии) за триодния цикъл. Без начало и край. Текстът на ръкописа може да се раздели на отделни дялове, в зависимост от източниците на своето съставяне. Житията в първата част отразяват редакционни промени, които се свързват с Преславското книжовно средище. Житията в края на сборника вероятно също отразяват друг източник. На л. 207 се чете приписка от някой си Ретко, който според част от учените е името на книжовника, писал основната част на ръкописа. В палеографско отношение се различават три почерка, които са от един тип – добре обработено, стоящо унциално писмо, което има своите паралели в редица гръцки ръкописи от края на IX в. Основният почерк е двуеров, но частта на л. е писана с един ер. Ръкописът е открит за науката от М. Бобровски през 1823 г. в Супрасълския манастир до Бялисток, Източна Полша. Откривателят на ръкописа изпраща отделни листове на Б. Копитар във Виена, за да бъде проучен. След смъртта на Копитар 118 листа остават в неговия архив, а по-късно се озовават в Университетската библиотека на Любляна (Cod. Kop. 2). Други 16 листа са закупени от А. Бичков и днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Санкт Петербург (F.п.I.72). Останалите 151 листа попадат у полския граф Замойски и днес се намират в Националната библиотека във Варшава (сб. на граф Замойски, № 21). Общо ръкописът днес съдържа 285 листа. Издания: Северьянов 1904, Заимов, Капалдо 1982-1983.

Македонски кирилски лист (Лист на Гилфердинг, Гилфердингов лист). 10 век, първа половина. Съдържа откъс от трактат за преводаческото изкуство от неизвестен славянски автор. Изказани са предположения за авторство на текста на Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ, Методий, Константин Преславски. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо с близки паралели в Енинския апостол и Савината книга. Правописът на текста е едноеров, с малък ер и със следи от глаголическо влияние (например използва се само глаголическата буква за ю). Правописът показва връзка с Преславски епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Паметникът е в лошо състояние – пергаментът е силно повреден. Листът е открит от А. Ф. Гилфердинг през 1857 г. на Балканите, но къде по-точно не е известно. Смята се, че това става в Македония, откъдето произлиза и името му. Сега се съхранява в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (сб. на И.И. Срезневский № 63, сигн. 24.4.16). Издания: Ильинский 1906, Минчева 1978: 76-89. срв. и Добрев 1981, Минчева 1981.

Клоцов сборник. 10 век. Глаголически паметник. Състои се от 14 листа, част от някога много голям сборник, чието начало (предполага се около 488 листа) и край са загубени. Съдържа пет хомилии за Връбница и за някои от дните от Страстната седмица, като за един от текстовете не е открит гръцкия оригинал и се предполага, че е оригинално славянско произведение, вероятно на св. Методий. Две от словата са същите, както в Супрасълския сборник, но в друг превод. Писан е с висяща глаголица с преход към ъгловати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. Следи от тази преработка на текста личи като че ли най-отчетливо при библейските цитати. Ръкописът е бил собственост на рода Франкопани от остров Крък в Далмация. През XIX век 12 от листовете са били притежание на граф Парис Клоц, който ги подарява на градския музей в Тренто, Италия, където се съхраняват и днес (сигн. № 2476). Другите два листа са били собственост на барон Андреас Ди Паули и днес се намират в музея „Ferdinandeum“ в Инсбрук, Австрия (сигн. Dip. 973). Издание: Dostal 1959.

Зографски листове (Листове на Лавров). 10 век. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис. Съдържат откъс от съчинение на Василий Велики за монашеските правила. Открити са от П. Лавров през 1906 г. в Зографския манастир, където се пазят и до ден-днешен. Издания: Lavrov 1926, Lavrov, Vaillant 1930, Минчева 1978: 39-45.