Македонски кирилски лист (Лист на Гилфердинг, Гилфердингов лист). 10 век, първа половина. Съдържа откъс от трактат за преводаческото изкуство от неизвестен славянски автор. Изказани са предположения за авторство на текста на Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ, Методий, Константин Преславски. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо с близки паралели в Енинския апостол и Савината книга. Правописът на текста е едноеров, с малък ер и със следи от глаголическо влияние (например използва се само глаголическата буква за ю). Правописът показва връзка с Преславски епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Паметникът е в лошо състояние – пергаментът е силно повреден. Листът е открит от А. Ф. Гилфердинг през 1857 г. на Балканите, но къде по-точно не е известно. Смята се, че това става в Македония, откъдето произлиза и името му. Сега се съхранява в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (сб. на И.И. Срезневский № 63, сигн. 24.4.16). Издания: Ильинский 1906, Минчева 1978: 76-89. срв. и Добрев 1981, Минчева 1981.
Старобългарски ръкописи
Зографски листове (Листове на Лавров). 10 век. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис. Съдържат откъс от съчинение на Василий Велики за монашеските правила. Открити са от П. Лавров през 1906 г. в Зографския манастир, където се пазят и до ден-днешен. Издания: Lavrov 1926, Lavrov, Vaillant 1930, Минчева 1978: 39-45.