Синайски мисал (Missale Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. 80 листа. Открит през 1975 г. в манастира „Св. Екатерина“ на Синай. Ръкописът е много повреден от влага и четлив само на отделни места. Съдържа молитви по римски, образец. Писмото на паметника показва голяма близост със Синайския евхологий а според някои учени дори е идентичнo с това на требника. Неиздаден. Описание и снимки: Tarnanidis 1988: 103-108, 194-195; обзор на мненията у Schaeken 1998: 364-365.

Синайски миней (Синайски празничен миней). XI век. Глаголически паметник. 2 листа. Последование на службата за Йоан Кръстител (част) и Канон за Петър и Павел. Представител на късната българска глаголица с едноеров правопис (само с ъ) и четири знака за назални гласни. Открит в Синайския манастир “Св. Екатерина” през 1975 г., където се пази под сигн. MS 4/N. Цялостно не е издаван. Описание и снимка на стр. 1б-2а: Tarnanidis 1988: 100-102, table 11, срв. и Schaeken 1998: 362-363. Канонът е издаден: Tarnanidis 1990: 91-97; издание на страниците от снимката у Велчева 1999: 96-99.

Петербургски октоих (Ленинградски палимпсест, Санкт-Пербургски октоих). 11 век. Глаголически паметник, писан с късна глаголица. Долният слой на среднобългарски богослужебен сборник от 13 век, писан върху глаголически текст. Съдържа отделни тропари от канони на октоиха. Пази се Руската Национална библиотека, Санкт-Петербург (сигн. Q.п.I. 64). Цялостно издание липсва. Части са издадени у Lunt 1958 и Велчева 1999: 117-119.

Триоден фрагмент (Кодов триод, Триод на Кодов). XI век, край. 1 лист. Открит от Христо Кодов през 1963 г. в Габрово. Съдържа част от Постния триод, трипесеннец за утренята в четвъртък на предпостната седмица. На обратната страна на листа има глаголическа приписка. Издание: Кодов 1966, издание и коментар на приписката, Велчева 1999: 129-130.

Супрасълски сборник (Ретков сборник). 10 век, среда. Кирилски сборник от жития на светци за месец март и църковни проповеди (хомилии) за триодния цикъл. Без начало и край. Текстът на ръкописа може да се раздели на отделни дялове, в зависимост от източниците на своето съставяне. Житията в първата част отразяват редакционни промени, които се свързват с Преславското книжовно средище. Житията в края на сборника вероятно също отразяват друг източник. На л. 207 се чете приписка от някой си Ретко, който според част от учените е името на книжовника, писал основната част на ръкописа. В палеографско отношение се различават три почерка, които са от един тип – добре обработено, стоящо унциално писмо, което има своите паралели в редица гръцки ръкописи от края на IX в. Основният почерк е двуеров, но частта на л. е писана с един ер. Ръкописът е открит за науката от М. Бобровски през 1823 г. в Супрасълския манастир до Бялисток, Източна Полша. Откривателят на ръкописа изпраща отделни листове на Б. Копитар във Виена, за да бъде проучен. След смъртта на Копитар 118 листа остават в неговия архив, а по-късно се озовават в Университетската библиотека на Любляна (Cod. Kop. 2). Други 16 листа са закупени от А. Бичков и днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Санкт Петербург (F.п.I.72). Останалите 151 листа попадат у полския граф Замойски и днес се намират в Националната библиотека във Варшава (сб. на граф Замойски, № 21). Общо ръкописът днес съдържа 285 листа. Издания: Северьянов 1904, Заимов, Капалдо 1982-1983.

Клоцов сборник. 10 век. Глаголически паметник. Състои се от 14 листа, част от някога много голям сборник, чието начало (предполага се около 488 листа) и край са загубени. Съдържа пет хомилии за Връбница и за някои от дните от Страстната седмица, като за един от текстовете не е открит гръцкия оригинал и се предполага, че е оригинално славянско произведение, вероятно на св. Методий. Две от словата са същите, както в Супрасълския сборник, но в друг превод. Писан е с висяща глаголица с преход към ъгловати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. Следи от тази преработка на текста личи като че ли най-отчетливо при библейските цитати. Ръкописът е бил собственост на рода Франкопани от остров Крък в Далмация. През XIX век 12 от листовете са били притежание на граф Парис Клоц, който ги подарява на градския музей в Тренто, Италия, където се съхраняват и днес (сигн. № 2476). Другите два листа са били собственост на барон Андреас Ди Паули и днес се намират в музея „Ferdinandeum“ в Инсбрук, Австрия (сигн. Dip. 973). Издание: Dostal 1959.

Рилски листове (Рилски глаголически листове). 10 век, втора половина. Глаголически паметник. Откъслек от текст с части от словата на Ефрем Сирин (306-373) и молитви за Великия пост. Ръкописът отразява първия превод на слова от книгата „Паренесис“. Писан е с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. Една част от ръкописа (1 лист и част от друг) е открита от Виктор Григорович в Рилския манастир и е известна като “Лист на Григорович”. Тя съдържа молитви. През 1880 г. Константин Иречек вижда отпечатъци върху дървените подвързии на Рилския сборник от 1473 г. През 1936 г. в подвързията на същия сборник Йордан Иванов открива нови два листа. Пази се в две библиотеки под три сигнатури: 1 л. и една част от лист 8 (Санкт-Петербург, РБАН 24.4.15, сбирка на И. И. Срезневский 62), 6 листа и няколко откъслека , включително и отпечатъци от глаголическия текст в подвързията на кирилски ръкопис 3/6 от 1473 г. (библиотека на Рилския манастир и в подвързията фрагментарно запазени листа и части от листове и два отпечатъка). Листът с молитви се пази в РБАН, Санкт-Петербург, сигн. 24.4.17 (сбирка на И.И. Срезневский 64). Издание: Ильинский 1909 (листът на Григорович); Гошев 1956 (целият текст в кирилска транслитерация). За атрибуцията вж. и Смядовски 1980.

Хилендарски листове. 10 век. Кирилски паметник. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис, който не е добре запазен. Съдържа откъс от поучение на Кирил Иерусалимски (315-386). Отразява превод от гръцки, който е бил направен по времето на цар Симеон (893-927). Намерен от Виктор Григорович през 1844 г. в Хилендарския манастир на Света гора (Атон) и подарен от него на библиотеката на Одеския университет. Сега се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. Р 1/533). Издания: Кульбакин 1900, Минчева 1978: 24-39; Lysaght 1982: 135-142.