Зографско глаголическо евангелие. Зографско четвероевангелие. 10 век. Открито е в Зографския манастир на Света гора (Атон) от Виктор Григорович. През 1860 г. е дарено на руския император и сега се съхранява в Националната руска библиотека в Санкт Петербург (Глаг. 1). Съдържа 288 пергаментни листа. Началото и краят на ръкописа не са запазени. Има липси и в средата. Част от тези липси са били много стари и още през 11 век две изгубени тетради (16 листа или 32 страници) са били възстановени с глаголически текст. Този нов текст е написан върху по-стар също глаголически текст от 10 век (вж. Зографски палимпсест). През 13-14 век към ръкописа е бил прибавен синаксар, писан на кирилица. Така че до нас са дошли четири паметника, запазени като един кодекс – три старобългарски глаголически ръкописа и един среднобългарски кирилски текст. Издание: Jagić 1879 (фототипно преиздание през 1954).
Старобългарски ръкописи
Ватикански палимпсест (Ватиканско изборно евангелие). X век, първа половина. Кирилски текст. Това е долната част на гръцко изборно евангелие от 12-13 век. Разчетени са частично или в по-голям обем 93 листа от описаните 99, които са кирилски палимпсест. Съхранява се във Ватиканската библиотека (Vat. Gr. 2502). Издание: Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996.
Мариинско евангелие (Мариинско глаголическо четвероевангелие). 10 век, втора половина. Открито е от В. Григорович през 1844-1845 г. в скита „Св. Дева Мария“ на Света гора (Атон), откъдето носи името си. По-голямата част от ръкописа днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва, където попада от архива на В. Григорович (Григ. 6/Муз. 1689). Първите два листа се съхраняват във Виенската народна библиотека (Сигнатура Cod. Slav. 146). Съхранената част започва с Мт 5:24 и завършва с Ио 21:17. Липсват два листа с текст от евангелието от Св. Йоан – Ио 1:1-23 и Ио 18:13-29. Издание: Ягич 1883 (фототипно преиздание през 1960).
Охридски глаголически листове (Охридско евангелие). X век. Паметникът е открит през 1845 г. в Охрид от Виктор Григорович. Съдържа два листа от изборно евангелие. Съществува мнение, че ги е писал един от книжовниците, които са участвали в написването на Синайския глаголически псалтир (вж. по-долу). Съдържа от четива за дните от Страстната седмица, неделя от първата седмица и за понеделник на втората седмица след Великден. Ръкописът се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (Сигнатура 1/2 /532/ ). Издание: Ильинский 1915; Lysaght 1982.
Добромирово евангелие. Кирилски паметник от края на XI век. Наречено е така по името на един тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Открито е за науката през XIX век. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиен лист с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира “Св. Екатерина” се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nr 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват в Парижката национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника представлява преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973 (фототипно); Велчева 1975 (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981 (Парижката част); Tarnanidis 1988: 111-112, 317-334 (фототипно издание на новата Синайска част); Велчева 1991а (диплом. издание на новата Синайска част).
Листове на Ундолски (Ундолски листове). X век. Кирилски паметник. Оцелели само два листа от това изборно евангелие. Някога притежание на Вукол М. Ундолски. Днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Москва (Сигнатура фонд 310, Унд. 961). Паметникът е написан със старинно висящо, наклонено, уставно писмо. Издания: Карский 1904, Минчева 1978: 18-24.
Савина книга (евангелие на поп Сава, Попсавово евангелие). X век, първа половина. Кирилски ръкопис. Наречен е така на името на някой си поп Сава, който е упоменат в две приписки на л. 48 и на л. 54. Запазени са 129 листа от ръкописа. Съдържа кратко изборно евангелие с месецослов. Липсват началото и краят на ръкописа. Има липси и в средата. Тези липси са възникнали постепенно и са били допълвани на два пъти – през 11 и през 14 век в Русия. Ръкописът е открит за науката в манастир близо до Псков и е пренесен в Москва. Сега се съхранява се в Руския държавен архив за стари актове (РГАДА) в Москва (фонд 381, № 4). Издание: Щепкин 1903; Князевская, Коробенко, Дограмаджиева 1999.
Асеманиево евангелие (Асеманиево изборно евангелие, Асеманиево глаголическо евангелие, Ватиканско евангелие). X век, край – XI век, начало. Глаголически паметник. Името си носи от ориенталиста Йозеф Симони Асемани, който открива ръкописа в Иерусалим и го предава през 1736 г. във Ватиканската библиотека, където се съхранява и до днес (сигн.: Vat. Slav. 3). Ръкописът се състои от 158 листа и съдържа освен евангелския текст синаксар с дати за помен. Наред с други светци са отбелязани св. Кирил, св. Методий и св. Климент Охридски. Издания: Vajs, Kurz 1929 (фототипно), Vajs, Kurz 1955 (в кирилска транслитерация), Иванова – Мавродинова, Джурова 1981 (цветно фототипно издание).