Боянски палимпсест. XI век. Глаголически паметник, съхранен като долен пласт от среднобългарско кирилско евангелие от 13 век. Открито е през 1945 г. От Виктор Григорович в Боянската църква край София. Кирилският паметник съдържа 106 листа. Част от глаголическия текст (26 страници) е разчетена и издадена в кирилска транслитерация. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва (сигн.: фонд 87, №8 /M. 1690/). Издание: Добрев 1972.
Старобългарски ръкописи
Синайски псалтир (Синайски глаголически псалтир). 10 век. Глаголически паметник. Открит е и се съхранява в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров (сигн.: MS 38, MS 2/N). Писан е от не по-малко от седем основни книжовника. Общото между тях архаичното, не напълно кръгло глаголическо писмо. По-голямата част от тях са писали с висящо писмо. За познаването на кирилицата свидетелстват кирилските букви на много места в ръкописа. През 1975 г. по време на ремонт се открива още една част от паметника (32 листа) и сега той обхваща 209 л. В сегашния си вид той съдържа всичките 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, Утринната песен (Господнята молитва) и началото на Чина на вечернята. В езика на текстовете могат да се разграничат два пласта – архаичен, в който личат следи от езика на текстовете, възникнали в Моравия и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски, който се свързва с паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник. Текстът на превода на Псалтира е най-близък до първоначалния Кирило-Методиев превод. Издания: на старата част Северьянов 1922, Altbauer 1971 (фототипно); на новата част – фототипно Tarnanidis 1988: 87-90, 249-282; дипломатическо с транслитерация на кирилица Mareš 1997.
Зографски палимпсест. XI век. Глаголическият текст на вмъкнатите две тетради от Зографското евангелие. (вж. по-горе). От този изборен евангелски текст са разчетени 6 страници, които съдържат части от Евангелието според Матея. Издание: Добрев 1971 (с кирилска транслитерация).
Псалтир на Димитър (Псалтир на Димитър Олтарник). 11 век. 145 листа. Глаголически паметник. Открит през 1975 г. по време на ремонт в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров, където се съхранява (сигн. 3/N). Наречен е така въз основа на приписката на първия лист. Ръкописът съдържа текста на всички псалми, молитви, включително и апокрифни текстове (например “Молитва за вълка да не влиза в кошарата”, най-древния славянски лечебник с редки или уникални медицински рецепти, а също така няколко абецедара, от които един глаголически. Представител на късната българска глаголица с един знак за ерова гласна, но с три носовки. Липсва цялостно издание. Описание и снимки у Tarnanidis 1988: 91-100, 192; Marti 1999 (издание на глаголическия абецедар); Добрев 1990: 12-13, 17-20; Добрев, Славова 1995 (част от молитвите); Dobrev 1989-90, Добрев 1990: 13-17; Rosenschon 1994; Велчева 1991, 1999; Добрев, Славова 1995: 66-67 (издания на текста на лекарственика).
Синайски палимпсест (Fragmentum Sinaiticum). Глаголически паметник. XI век. Долната част на л. 45 от кирилски ръкопис. 1 лист, който съдържа откъс от изборно евангелие (Мт 13:28-30, 36-42, Мк 5:26). По текст е близък до Асеманиевото евангелие. Съхранява се в Синайския манастир “Св. Екатерина” (сигн. Slav. 39/O). Издания: Altbauer, Mareš 1980; допълнения и поправки у Koch 1983 и Велчева 1999: 102-107.
Киевски листове. 10 век, първа половина. Образец на моравската редакция на старобългарския език. Намерени са Йерусалим и са пренесени в Киев, откъдето е и името им. Съдържат 7 страници превод от латински на мисал (требник) и представлява сакремантар – кратки молитви за десет меси. Древната част на ръкописа е дело на двама души, които пишат със старинна, ъгловата глаголица и висящ почерк. Първата страница е писана по-късно с кръгла глаголица (през XI век) и съдържа откъс от Посланието на апостол Павел до римляните (13:11-14, 14:1-4) и Молитва към Богородица. Останалата част от ръкописа е писана от двама души. Днес се съхраняват в Централната научна библиотека на Академията на науките (сигн. ДА /П 328/). Издания: Нiмчук 1983; Schaeken 1987.
Енински апостол (Енински изборен апостол). 10 век. Открит е при ремонт на църквата „Св. Параскева“ в с. Енина, Казанлъшко. Състои се от 39 листа, много от които са частично запазени. Писмото е старинен кирилски устав, с наклон вдясно и висящо писмо. Срещат се глаголически букви. Апостолският текст на много места е фрагментарно запазен. Между апостолските четения са разположени прокимени, тропари и типикарски указания. Съхранява се в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София (сигн.: № 1144). Издание: Мирчев, Кодов 1965, Кодов 1983 (цветно фототипно издание).
Синайски евхологий (требник, молитвеник; Eucholgium Sinaiticum). 10 век. Глаголически паметник. Вероятно фрагментът (1 л.) познат като Синайски служебик (Fragmentum liturgiarii sinaiticum) e част от същия ръкопис. От паметника липсват около 160 листа от неговото начало. По-голямата му част днес се съхранява в Синайския манастир „Св. Екатерина“, където е открит през средата на 19 век от архимандрит Порфирий Успенский и дякон Н. Крилов (MS 37). Те занасят три листа от паметника в Русия и сега те се намират в Санкт Петербург – един от тях в библиотеката на Руската академия на науките (сб. И. И. Срезневский, № 19, сигн. 24.4.8), а другите два – в Руската държавна библиотека (сигн.: Сб. П. Успенский, Глаг. 2). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взема един лист. Днес той също се пази в Руската държавна библиотека (сб. Н. П. Кондаков, Глаг. 3). През 1975 г. се откриват нови 28 листа от паметника, които сега се съхраняват в манастира (сигн. MS 1/N). Заедно с всичките си части днес ръкописът обхваща 133 л. Съдържа молитви (треби) по различни поводи (за жетва, за сеитба, за гроздобер, над замърсен кладенец, над болни и недъгави и мн. др.) и чинове (молитвени последования), както и “Заповеди на светите отци” (списък от наказания, пенициал). Според проучванията от последно време в ръкописа се съдържат текстове, които са превод от гръцки, латински (списъкът от наказания) и вероятно от старовисоконемски (чин на изповедание). Издания: Frček 1933- 1939 (с гръцки паралелни текстове); Nachtigal 1941-1942; Tarnanidis 1988: (фототипно издание на новооткритата част).