Клоцов сборник. 10 век. Глаголически паметник. Състои се от 14 листа, част от някога много голям сборник, чието начало (предполага се около 488 листа) и край са загубени. Съдържа пет хомилии за Връбница и за някои от дните от Страстната седмица, като за един от текстовете не е открит гръцкия оригинал и се предполага, че е оригинално славянско произведение, вероятно на св. Методий. Две от словата са същите, както в Супрасълския сборник, но в друг превод. Писан е с висяща глаголица с преход към ъгловати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. Следи от тази преработка на текста личи като че ли най-отчетливо при библейските цитати. Ръкописът е бил собственост на рода Франкопани от остров Крък в Далмация. През XIX век 12 от листовете са били притежание на граф Парис Клоц, който ги подарява на градския музей в Тренто, Италия, където се съхраняват и днес (сигн. № 2476). Другите два листа са били собственост на барон Андреас Ди Паули и днес се намират в музея „Ferdinandeum“ в Инсбрук, Австрия (сигн. Dip. 973). Издание: Dostal 1959.
Старобългарски ръкописи
Македонски кирилски лист (Лист на Гилфердинг, Гилфердингов лист). 10 век, първа половина. Съдържа откъс от трактат за преводаческото изкуство от неизвестен славянски автор. Изказани са предположения за авторство на текста на Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ, Методий, Константин Преславски. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо с близки паралели в Енинския апостол и Савината книга. Правописът на текста е едноеров, с малък ер и със следи от глаголическо влияние (например използва се само глаголическата буква за ю). Правописът показва връзка с Преславски епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Паметникът е в лошо състояние – пергаментът е силно повреден. Листът е открит от А. Ф. Гилфердинг през 1857 г. на Балканите, но къде по-точно не е известно. Смята се, че това става в Македония, откъдето произлиза и името му. Сега се съхранява в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (сб. на И.И. Срезневский № 63, сигн. 24.4.16). Издания: Ильинский 1906, Минчева 1978: 76-89. срв. и Добрев 1981, Минчева 1981.
Рилски листове (Рилски глаголически листове). 10 век, втора половина. Глаголически паметник. Откъслек от текст с части от словата на Ефрем Сирин (306-373) и молитви за Великия пост. Ръкописът отразява първия превод на слова от книгата „Паренесис“. Писан е с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. Една част от ръкописа (1 лист и част от друг) е открита от Виктор Григорович в Рилския манастир и е известна като “Лист на Григорович”. Тя съдържа молитви. През 1880 г. Константин Иречек вижда отпечатъци върху дървените подвързии на Рилския сборник от 1473 г. През 1936 г. в подвързията на същия сборник Йордан Иванов открива нови два листа. Пази се в две библиотеки под три сигнатури: 1 л. и една част от лист 8 (Санкт-Петербург, РБАН 24.4.15, сбирка на И. И. Срезневский 62), 6 листа и няколко откъслека , включително и отпечатъци от глаголическия текст в подвързията на кирилски ръкопис 3/6 от 1473 г. (библиотека на Рилския манастир и в подвързията фрагментарно запазени листа и части от листове и два отпечатъка). Листът с молитви се пази в РБАН, Санкт-Петербург, сигн. 24.4.17 (сбирка на И.И. Срезневский 64). Издание: Ильинский 1909 (листът на Григорович); Гошев 1956 (целият текст в кирилска транслитерация). За атрибуцията вж. и Смядовски 1980.
Зографски листове (Листове на Лавров). 10 век. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис. Съдържат откъс от съчинение на Василий Велики за монашеските правила. Открити са от П. Лавров през 1906 г. в Зографския манастир, където се пазят и до ден-днешен. Издания: Lavrov 1926, Lavrov, Vaillant 1930, Минчева 1978: 39-45.
Хилендарски листове. 10 век. Кирилски паметник. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис, който не е добре запазен. Съдържа откъс от поучение на Кирил Иерусалимски (315-386). Отразява превод от гръцки, който е бил направен по времето на цар Симеон (893-927). Намерен от Виктор Григорович през 1844 г. в Хилендарския манастир на Света гора (Атон) и подарен от него на библиотеката на Одеския университет. Сега се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. Р 1/533). Издания: Кульбакин 1900, Минчева 1978: 24-39; Lysaght 1982: 135-142.