Cyrillomethodiana

портал за кирилометодиевистика

Българската кратка хроника към Манасиевата хроника от XIV в.

Функции, роля и значение

Милияна Каймакамова

Българският превод на стихотворната хроника на византийския дворцов писател и поет Константин Манаси (1130-1187), чийто поръчител е цар Иван Александър (1331-1371), е добър примерен случай, който разкрива процеса на създаване на един български хронографски труд под влиянието и активното участие на образец на византийската хронография.

Предмет на цялостно изследване са 27-те летописните добавки към българския превод на Манасиевата хроника, които в своята цялост представляват кратка хроника, посветена на важни събития от световната и българската история. Книгата съдържа нейния старобългарски текст и превод. Осъществен е исторически коментар, въз основа на който се установяват и изворите, използвани при съставянето на творбата. Основно място сред тях заемат преводните византийски хроники на Георги Амартол, Симеон Логотет и Йоан Зонара. Подробно се анализира значението на българската кратка хроника за трансформирането на византийската универсална хроника в произведение на българската хронография, в което исторически се обосновава идеята „Търново-нов Цариград” – „трети Рим”.