Савина книга (евангелие на поп Сава, Попсавово евангелие). X век, първа половина. Кирилски ръкопис. Наречен е така на името на някой си поп Сава, който е упоменат в две приписки на л. 48 и на л. 54. Запазени са 129 листа от ръкописа. Съдържа кратко изборно евангелие с месецослов. Липсват началото и краят на ръкописа. Има липси и в средата. Тези липси са възникнали постепенно и са били допълвани на два пъти – през 11 и през 14 век в Русия. Ръкописът е открит за науката в манастир близо до Псков и е пренесен в Москва. Сега се съхранява се в Руския държавен архив за стари актове (РГАДА) в Москва (фонд 381, № 4). Издание: Щепкин 1903; Князевская, Коробенко, Дограмаджиева 1999.
Старобългарски ръкописи
Асеманиево евангелие (Асеманиево изборно евангелие, Асеманиево глаголическо евангелие, Ватиканско евангелие). X век, край – XI век, начало. Глаголически паметник. Името си носи от ориенталиста Йозеф Симони Асемани, който открива ръкописа в Иерусалим и го предава през 1736 г. във Ватиканската библиотека, където се съхранява и до днес (сигн.: Vat. Slav. 3). Ръкописът се състои от 158 листа и съдържа освен евангелския текст синаксар с дати за помен. Наред с други светци са отбелязани св. Кирил, св. Методий и св. Климент Охридски. Издания: Vajs, Kurz 1929 (фототипно), Vajs, Kurz 1955 (в кирилска транслитерация), Иванова – Мавродинова, Джурова 1981 (цветно фототипно издание).
Ватикански палимпсест (Ватиканско изборно евангелие). X век, първа половина. Кирилски текст. Това е долната част на гръцко изборно евангелие от 12-13 век. Разчетени са частично или в по-голям обем 93 листа от описаните 99, които са кирилски палимпсест. Съхранява се във Ватиканската библиотека (Vat. Gr. 2502). Издание: Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996.
Боянски палимпсест. XI век. Глаголически паметник, съхранен като долен пласт от среднобългарско кирилско евангелие от 13 век. Открито е през 1945 г. От Виктор Григорович в Боянската църква край София. Кирилският паметник съдържа 106 листа. Част от глаголическия текст (26 страници) е разчетена и издадена в кирилска транслитерация. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва (сигн.: фонд 87, №8 /M. 1690/). Издание: Добрев 1972.
Охридски глаголически листове (Охридско евангелие). X век. Паметникът е открит през 1845 г. в Охрид от Виктор Григорович. Съдържа два листа от изборно евангелие. Съществува мнение, че ги е писал един от книжовниците, които са участвали в написването на Синайския глаголически псалтир (вж. по-долу). Съдържа от четива за дните от Страстната седмица, неделя от първата седмица и за понеделник на втората седмица след Великден. Ръкописът се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (Сигнатура 1/2 /532/ ). Издание: Ильинский 1915; Lysaght 1982.
Зографски палимпсест. XI век. Глаголическият текст на вмъкнатите две тетради от Зографското евангелие. (вж. по-горе). От този изборен евангелски текст са разчетени 6 страници, които съдържат части от Евангелието според Матея. Издание: Добрев 1971 (с кирилска транслитерация).
Листове на Ундолски (Ундолски листове). X век. Кирилски паметник. Оцелели само два листа от това изборно евангелие. Някога притежание на Вукол М. Ундолски. Днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Москва (Сигнатура фонд 310, Унд. 961). Паметникът е написан със старинно висящо, наклонено, уставно писмо. Издания: Карский 1904, Минчева 1978: 18-24.
Синайски палимпсест (Fragmentum Sinaiticum). Глаголически паметник. XI век. Долната част на л. 45 от кирилски ръкопис. 1 лист, който съдържа откъс от изборно евангелие (Мт 13:28-30, 36-42, Мк 5:26). По текст е близък до Асеманиевото евангелие. Съхранява се в Синайския манастир “Св. Екатерина” (сигн. Slav. 39/O). Издания: Altbauer, Mareš 1980; допълнения и поправки у Koch 1983 и Велчева 1999: 102-107.