Второто издание представлява колективна монография и съдържа изследване на Първо слово против арианите в сравнение с останалите слова, Учителното евангелие също в превод на Константин Преславски и други книжовни паметници от епохата в няколко посоки:
- Историческия контекст за появата на старобългарския превод (с оглед на формулировката filioque и в контекста на готското арианство)
- Правописа и пунктуацията на най-ранния Погодинов препис
- Лексиката на превода (редки, специфични и предпочитани от Константин Преславски речникови единици и словообразувателни вериги, композити, евентуални негови неологизми и хапакси) в съпоставка с речниковия състав на други ранни славянски текстове
- Богословската терминология и изразяването на опозицията божествено – небожествено чрез лингвистична екзегеза
- Преводаческите стратегии в Словата против арианите и Учителното евангелие в контекста на старобългарската книжнина (морфосинтактични архаизми и иновации)
- Изследване на преводаческите похвати и грешките спрямо предполагаемия гръцки оригинал
- Идентифциране на маркери от преводаческата практика на Константин Преславски в други старобългарски съчинения от епохата като знак за негово участие в превеждането им
- Южнославянската традиция на Атанасий Александрийски през XIV–XVIII в. (заимствания и реминисценции от Словата против арианите след X в. в Беседата против богомилите на Козма Презвитер, Бориловия синодик, Паноплия догматика на Евтимий Зигавин и съчинения на патриарх Евтимий).
Така за първи път в палеославистиката старобългарският превод на Първо слово против арианите като един от най-ранните и значими паметници на богословската мисъл в християнска България се изследва компаративно и комплексно – в исторически, правописно-пунктуационен, морфосинтактичен, лексикално-лексикографски, словообразувателен и стилистичен аспект.
Изданието, както и T. I, е отпечатано от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.
