Cyrillomethodiana

портал за кирилометодиевистика

Ариани

През 2022 г. дейностите се подпомагат от проект КП 06-ОПР05/3, финансиран от Фонд научни изследвания

ФНИ

Старобългарски ръкописи

Ватикански палимпсест

Детайли
Посещения: 1419
Ватикански палимпсест (Ватиканско изборно евангелие). X век, първа половина. Кирилски текст. Това е долната част на гръцко изборно евангелие от 12-13 век. Разчетени са частично или в по-голям обем 93 листа от описаните 99, които са кирилски палимпсест. Съхранява се във Ватиканската библиотека (Vat. Gr. 2502). Издание: Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996.

Савина книга

Детайли
Посещения: 1177
Савина книга (евангелие на поп Сава, Попсавово евангелие). X век, първа половина. Кирилски ръкопис. Наречен е така на името на някой си поп Сава, който е упоменат в две приписки на л. 48 и на л. 54. Запазени са 129 листа от ръкописа. Съдържа кратко изборно евангелие с месецослов. Липсват началото и краят на ръкописа. Има липси и в средата. Тези липси са възникнали постепенно и са били допълвани на два пъти – през 11 и през 14 век в Русия. Ръкописът е открит за науката в манастир близо до Псков и е пренесен в Москва. Сега се съхранява се в Руския държавен архив за стари актове (РГАДА) в Москва (фонд 381, № 4). Издание: Щепкин 1903; Князевская, Коробенко, Дограмаджиева 1999.

Добромирово евангелие

Детайли
Посещения: 2124
Добромирово евангелие. Кирилски паметник от края на XI век. Наречено е така по името на един тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Открито е за науката през XIX век. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиен лист с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира “Св. Екатерина” се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nr 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват в Парижката национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника представлява преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973 (фототипно); Велчева 1975 (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981 (Парижката част); Tarnanidis 1988: 111-112, 317-334 (фототипно издание на новата Синайска част); Велчева 1991а (диплом. издание на новата Синайска част).

Още статии ...

  1. Мариинско евангелие
  2. Зографско евангелие