Синайски мисал (Missale Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. 80 листа. Открит през 1975 г. в манастира „Св. Екатерина“ на Синай. Ръкописът е много повреден от влага и четлив само на отделни места. Съдържа молитви по римски, образец. Писмото на паметника показва голяма близост със Синайския евхологий а според някои учени дори е идентичнo с това на требника. Неиздаден. Описание и снимки: Tarnanidis 1988: 103-108, 194-195; обзор на мненията у Schaeken 1998: 364-365.
Синайски евхологий (требник, молитвеник; Eucholgium Sinaiticum). 10 век. Глаголически паметник. Вероятно фрагментът (1 л.) познат като Синайски служебик (Fragmentum liturgiarii sinaiticum) e част от същия ръкопис. От паметника липсват около 160 листа от неговото начало. По-голямата му част днес се съхранява в Синайския манастир „Св. Екатерина“, където е открит през средата на 19 век от архимандрит Порфирий Успенский и дякон Н. Крилов (MS 37). Те занасят три листа от паметника в Русия и сега те се намират в Санкт Петербург – един от тях в библиотеката на Руската академия на науките (сб. И. И. Срезневский, № 19, сигн. 24.4.8), а другите два – в Руската държавна библиотека (сигн.: Сб. П. Успенский, Глаг. 2). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взема един лист. Днес той също се пази в Руската държавна библиотека (сб. Н. П. Кондаков, Глаг. 3). През 1975 г. се откриват нови 28 листа от паметника, които сега се съхраняват в манастира (сигн. MS 1/N). Заедно с всичките си части днес ръкописът обхваща 133 л. Съдържа молитви (треби) по различни поводи (за жетва, за сеитба, за гроздобер, над замърсен кладенец, над болни и недъгави и мн. др.) и чинове (молитвени последования), както и “Заповеди на светите отци” (списък от наказания, пенициал). Според проучванията от последно време в ръкописа се съдържат текстове, които са превод от гръцки, латински (списъкът от наказания) и вероятно от старовисоконемски (чин на изповедание). Издания: Frček 1933- 1939 (с гръцки паралелни текстове); Nachtigal 1941-1942; Tarnanidis 1988: (фототипно издание на новооткритата част).
Киевски листове. 10 век, първа половина. Образец на моравската редакция на старобългарския език. Намерени са Йерусалим и са пренесени в Киев, откъдето е и името им. Съдържат 7 страници превод от латински на мисал (требник) и представлява сакремантар – кратки молитви за десет меси. Древната част на ръкописа е дело на двама души, които пишат със старинна, ъгловата глаголица и висящ почерк. Първата страница е писана по-късно с кръгла глаголица (през XI век) и съдържа откъс от Посланието на апостол Павел до римляните (13:11-14, 14:1-4) и Молитва към Богородица. Останалата част от ръкописа е писана от двама души. Днес се съхраняват в Централната научна библиотека на Академията на науките (сигн. ДА /П 328/). Издания: Нiмчук 1983; Schaeken 1987.