Псалтир на Димитър (Псалтир на Димитър Олтарник). 11 век. 145 листа. Глаголически паметник. Открит през 1975 г. по време на ремонт в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров, където се съхранява (сигн. 3/N). Наречен е така въз основа на приписката на първия лист. Ръкописът съдържа текста на всички псалми, молитви, включително и апокрифни текстове (например “Молитва за вълка да не влиза в кошарата”, най-древния славянски лечебник с редки или уникални медицински рецепти, а също така няколко абецедара, от които един глаголически. Представител на късната българска глаголица с един знак за ерова гласна, но с три носовки. Липсва цялостно издание. Описание и снимки у Tarnanidis 1988: 91-100, 192; Marti 1999 (издание на глаголическия абецедар); Добрев 1990: 12-13, 17-20; Добрев, Славова 1995 (част от молитвите); Dobrev 1989-90, Добрев 1990: 13-17; Rosenschon 1994; Велчева 1991, 1999; Добрев, Славова 1995: 66-67 (издания на текста на лекарственика).
Синайски псалтир (Синайски глаголически псалтир). 10 век. Глаголически паметник. Открит е и се съхранява в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров (сигн.: MS 38, MS 2/N). Писан е от не по-малко от седем основни книжовника. Общото между тях архаичното, не напълно кръгло глаголическо писмо. По-голямата част от тях са писали с висящо писмо. За познаването на кирилицата свидетелстват кирилските букви на много места в ръкописа. През 1975 г. по време на ремонт се открива още една част от паметника (32 листа) и сега той обхваща 209 л. В сегашния си вид той съдържа всичките 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, Утринната песен (Господнята молитва) и началото на Чина на вечернята. В езика на текстовете могат да се разграничат два пласта – архаичен, в който личат следи от езика на текстовете, възникнали в Моравия и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски, който се свързва с паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник. Текстът на превода на Псалтира е най-близък до първоначалния Кирило-Методиев превод. Издания: на старата част Северьянов 1922, Altbauer 1971 (фототипно); на новата част – фототипно Tarnanidis 1988: 87-90, 249-282; дипломатическо с транслитерация на кирилица Mareš 1997.
Енински апостол (Енински изборен апостол). 10 век. Открит е при ремонт на църквата „Св. Параскева“ в с. Енина, Казанлъшко. Състои се от 39 листа, много от които са частично запазени. Писмото е старинен кирилски устав, с наклон вдясно и висящо писмо. Срещат се глаголически букви. Апостолският текст на много места е фрагментарно запазен. Между апостолските четения са разположени прокимени, тропари и типикарски указания. Съхранява се в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София (сигн.: № 1144). Издание: Мирчев, Кодов 1965, Кодов 1983 (цветно фототипно издание).